Но не се отказвайте от удоволствията в леглото
Еректилната дисфункция, неевфемистичното име на която е мъжка импотентност, е често срещано (семейно) страдание, особено с напредването на годините. При нея мъжът не може да получи или да задържи стабилната ерекция, необходима за осъществяването на сексуалния акт.

Причините могат да бъдат многобройни – хронични заболявания като диабет или на сърдечно-съдовата система, травми или неврологични проблеми (свързани с гръбначния стълб, главата и мозъка), дефицит на калий в организма, дори отравяне с арсеник, за което може и да не подозирате, ако с него е замърсена питейната вода, която ползвате. Пушачите, разбира се знаят, че са застрашени – никотинът свива кръвоносните съдове по цялото тяло, включително и около пениса. Колкото и да не ви се вярва, карането на велосипед прекалено дълго чисто физически води до провал в леглото. И стресът – бичът на съвременната цивилизация.

Страничният ефект на някои лекарства (включително и на наркотиците) също може да доведе до дисфункция – антидепресантите са най-честите заподозрени.
И, нека си го кажем, годините не помагат. Редица проучвания сочат, че мине ли човек 40-те, може да очаква намаляване на мъжката си потентност – рискът бил четири пъти по-голям при 60-годишните.
Психологичните причини за дисфункцията са сравнително по-рядко срещани, но пък мислите и чувствата, които са в основата им, по-трудно се преодоляват без странична помощ.

Каквото и да води до мъжкото „безсилие", само по себе си то е в състояние да вгорчи живота не само на „силната" половинка, но и на цялото семейство. И лошото е, че мъжете, водени от криворазбрано чувство за собствено достойнство, рядко признават страданието си. Според едно американско проучване, едва 15% от страдащите американци се обръщат за помощ към лекуващия лекар. Като си знаем народопсихологията, едва ли ще сме далеч от истината, ако намалим този дял 10 пъти, когато става дума за българи.

Лечение? Има, разбира се

Какво според вас позлатява фармацевтичните компании през последните 12-13 години? Да, сетихте се – хапчета за задържане и останалите медикаменти на същата основа, чийто имена не са толкова популярни. Само в САЩ през 2008 г. мъжете са похарчили 2 млрд. долара захапчета. Отделно са препаратите с по-малко известни имена като циалис, тадалафил, адцирка, левитра, еротон, реватио, сиденафил и т.н., или така наречените PDE5 инхибитори. Сиденафилът или някой от неговите „роднини" като тадалафил или варденафил са ключовите съставки на всички тези инхибитори, основната функция на които е да подобрят кръвоснабдяването на пениса.

Щастливият ден за фармацевтичната компания Pfizer е бил някъде през 1992 г., когато насред мрачното настроение в една от британските лаборатории на компанията, където завършвала без особен успех първата фаза на проучването на сиденафила като лек за гръдната болка при ангина пекторис, експериментаторите забелязали изненадващия страничен ефект на препарата при някои от участващите в проучването мъже.